“МОНБАТ” – НОВ ЖИВОТ ЗА „СТАРИТЕ“ БАТЕРИИ

Как 4-тата в Европа компания за оловни батерии развива нови технологии и продукти и показва кръговата икономика в действие – разговор с главния изпълнителен директор Виктор Спириев и директора на завода в Монтана Петър Христов

Преходът към нисковъглеродна икономика изисква огромно количество батерии. Как портфолиото на „Монбат“ се вписва в тази реалност?

ВС: На първо място, фокусът върху нисковъглеродната икономика и интензивният публичен дебат генерира много противоречия. Мнозина определят усилията като политически и лишени заявения от ефект. Това е лошо, защото много големи обществени групи и бизнеси се настройват негативно, без изобщо да познават тематиката, камо ли да съберат достатъчно информация, за да изградят рационална позиция. Колкото до Монбат, ние произвеждаме батерии – преди всичко, оловни. Те са продуктът, който реално има най-добри параметри в кръговата икономика – близо 98% от масата на излезлите от употреба батерии се рециклира. Но преди да стигнем до рециклирането, батериите имат дълъг и безопасен „живот“, в който съхраняват или дават енергия. При индустриалните батерии, които произвеждаме и се използват за съхранение на енергия и при системите за резервирана мощност не са редки случаите, в които те работят безотказно дори над 10 години.

На второ място, разработваме и пускаме в експлоатация пилотни проекти, в които батерийните системи за съхранение на енергия (БССЕ) използват оловни батерии и се доближават до показателите на литиево-йонните, но на по-конкурентна цена. Друго предимството е, че ги доставяме по-бързо, защото са произведени в Европа и след края на експлоатацията им, клиентите ги връщат за рециклиране и практически получават обратно част от инвестираните средства.

На трето място, нашата компания за литиево-йонни клетки и системи EAS Batteries работи за разрастване на портфейла на предлагани продукти. Имаме амбицията да развиваме този перспективен сектор и да предложим и  литиево-йонни решения за съхранение на енергия.

ПХ: Като човек-прагматик ще допълня, че търсенето на оловни батерии продължава да расте в световен мащаб. Нека не забравяме, че светът не е Европа – в Африка има държави, в които ток имат под 20% от населението. На тези хора им трябват решения, а не обещания. Трябва им ток, за да учат вечерно време децата им, да си пуснат телевизора и да видят какво става по света. От над 30 години съм в производството на оловни батерии, а имах бивш колега и приятел, светла му памет, който беше прекарал над 50 години в нашия сектор. Та той казваше, че поне от 50 години се чака „краят на оловните батерии“. Така че моят отговор е – има ли нужда от ток, ще се намери и батерия, която да го съхрани. 

Имате мощности в Сърбия, Румъния и Италия, което означава, че имате поглед върху сектора в Европа. Къде e „Монбат“ на картата на производителите като възможности и ноу хау?

ВС: В тези страни рециклираме олово, защото нуждата от суровина е голяма и ни се стремим да затворим 100% веригата на доставки на олово чрез собствено производство. Но ако говорите за самия пазар на батерии – продаваме в над 70 държави по цял свят. Монбат е 4-тия по големина производител в Европа на оловни батерии и един от тези, които показват най-сериозен подход в търсенето на решения за енергийния преход – ние непрекъснато усъвършенстваме технологиите и продуктите си, имаме устойчива търговска политика и сме гъвкави в намирането на решения за клиентите. Това са „трите стълба“, върху които се крепи нашия основен бизнес. Отделно, разширяваме „географията“ на секторите, в които присъстваме – литиево-йонни технологии, нанотехнологии, инженерингови решения, логистика, собствени решения за автоматизация на производството и др.

Какъв е подходът на компанията към научната и развойна дейност и иновациите, като цяло?

ВС: Бих го назовал с едно, на пръв поглед, странно определение – стремително рационален. Дългият опит в сектора ни е научил, че без непрекъснато развитие на нови технологии и продукти няма перспектива в динамичния и „гладен“ за енергия свят. В същото време, като финансист знам, че всяко иновативно решение трябва да е икономически достижимо и да оправдава разходите си. В сферата на рециклирането, в оптимизацията на производството или лансирането на нови продукти на пазара – нашата верига на стойността е доста „по-дълга“ и по-комплексна от други сектори, но резултатите показват, че имаме капацитет да я управляваме добре и със задоволителна добавена стойност.

ПХ: С годините в Монбат се разви добър синхрон между развойната дейност и достигането на иновациите до производството. Колегите от двете направления работят с общи цели, стремят се да вникнат в естеството на работата едни на други. Като мениджър на производствено предприятие, това ме облагодетелства, защото не се налага да губя време в разрешаване на спорове „кой е по-по-най“. Иновациите при нас са добри дотолкова, доколкото могат да влязат в масовото производство. Сътрудничим си от дълги години с Института по електрохимия и енергийни системи на БАН. Мога да кажа, че учените там също научават много от нас, защото тяхната философия е да правят наука, която е близка до практиката.

Устойчивото развитие на производителите на батерии изисква два основни подхода – от една страна увеличаване жизнения цикъл на новите продукти, а от друга рециклиране на максимална част от вложените в батериите суровини. Какви са вашите постижения в тези сфери?

ВС: Както вече казах, оловните батерии са продукта с доказано най-висок дял на рециклиране. От тази гледна точка, ние сме достигнали едно отлично ниво на кръгова икономика. От друга, в много направления сме иноватори в Европа и дори в световен мащаб или чрез вътрешно развито ноу-хау, или чрез придобито такова. Като примери за силен развоен капацитет мога да дам патентите, притежавани от групата чрез дъщерната компания в Италия STC S.r.l. за десулфатизация на оловна паста с уреа до получаване на амониев сулфат – два продукта, които са екологично щадящи и се използват в земеделието . В момента я внедряваме в рециклиращия завод в Румъния и така ще заменим текущата икономически неефективна практика за десулфатизация посредством натриев карбонат. Вероятно това ще мотивира цялата екосистема на оловни рециклатори да започне да използва нашата методика на работа. В перспектива имаме намерение да внедрим още една патентована от STC технология, свързана с производството на оловен оксид директно от недесулфатизирана паста, чрез химическа очистка, без да се налага да се минава през екологично натоварващите пирометалургични процеси, които са общоприети в момента. Тази технология е икономически по-ефективна, но и води до съществено намаляване на въглеродния отпечатък. Ние сме една от малкото компании в Европа, които успяват да рециклират калая от излезлите от употреба оловни батерии. В момента също така разглеждаме възможност за производство на антимонов триоксид чрез извличане на антимона от негодните батерии. При успешна реализация ще сме едва втория завод в Европа, който прави това. Но от рециклирането се интересуваме най-вече ние и еколозите… Голяма част от хората в ежедневието не се замислят, че батериите са станали по-надеждни и обслужват автомобили с все по-голяма консумация на ток. Старт-стоп системите, които са станали стандарт в съвременните автомобили, се нуждаят от батерии със специфични характеристики. Новото поколение AGM-батерии обслужват този „глад“ за ток най-добре и ние планираме още през тази година да увеличим производството им. В същото време, целта ни е да намалим въглеродния отпечатък при производството и да намалим масата им, защото съвременните автомобили стават все по-тежки.

ПХ: На основната ни производствена площадка в Монтана рециклирането и производството са с най-кратък път между суровините и готовия продукт. Когато стартирахме рециклирането като основен подход за снабдяване с основна суровина, това беше иновация – днес практически няма батерии, които да се произвеждат от първично олово. Полипропиленът от кутиите на батериите също е затворен суровинен цикъл. Имаме и други планове, които ще подобрят не само ефективността, но и въглеродния ни отпечатък. Успешният модел на Монбат от Монтана започва да се прилага и в компанията Nour Batteries в Тунис.

Колко устойчива е цялата верига на доставки във вашата дейност? Как вашето поведение влияе на партньорите и доставчиците ви?

ВС: Ако под „устойчива“ се има предвид щадяща околната среда – изключително устойчива! Затвореният суровинно-продуктов цикъл е стандарт за нашата индустрия. Новият Регламент на ЕС за батериите и излезлите от употреба батерии предвижда от 2027 г. всички батерии да имат определен дял рециклирани суровини в новите продукти – при оловните това отдавна е факт. При литиево-йонните батерии този критерии ще бъде въведен, когато, цитирам, „…има технологична готовност“. Естествено, нашите партньори и доставчици са част от този процес, а и в качеството си на голяма публична компания, ние ги подлагаме на щателна проверка за спазване на екологичните норми.

Навлизането на електромобилите, означава ли, че ролята на оловните батерии в автоиндустрията ще намалява и възможно ли е да има промяна на портфолиото на Монбат в тази посока?

ВС: Човек да е много наивен, за да вярва, че транспортът може да се промени кардинално за толкова кратък период – масовото навлизане на електромобилите започна преди по-малко от 10 г. От една страна, да – електрическата мобилност промени пазарите и ще продължи да ги променя. Но тенденцията от последната година към „охлаждане“ на политиката за субсидиране на покупките и преосмислянето на плановете на много автомобилни производители да електрифицират портфолиата дава поводи за по-премислени решения. Едно е ясно – новите технологии, и хибридите, и електромобилите – продължават да използват и „добрите стари“ оловни батерии. Като помощни и балансиращи в системите им, те се грижат за функционирането на електрически системи като климатизация, осветление и др. В тежкия транспорт, двигателите с вътрешно горене все още са „гръбнак“ и промяната там ще бъде още по-дългосрочна. Иначе, като част от литиево-йонния бизнес, ние вече имаме своите партньорства и в електрическата мобилност. Там обаче зависимостта от китайски компоненти става застрашителна и няма да е чудно, ако се преосмислят много от настоящите политики за стимулиране.

ПХ: Пак да напомня, че светът се състои и от други континенти, освен Европа. Както каза и г-н Спириев, китайските производители навлизат агресивно със субсидирани в производството електромобили, но това създава и сериозни напрежения вътре в ЕС и САЩ. САЩ вече имат своя програма за стимулиране на производството на батерийни клетки и блокове, която ще бъде последвана и от стимули за потребителите да купуват електромобили с американски батерии. Но ако се върнем към Монбат – засега е рано сами да се отписваме…

Може ли и как Европа да отговори на доминацията?

ВС: Донякъде ще се повторя, но: не бързайте да отписвате оловото! Търсенето на литиево-йонни батерии расте с темпове, надхвърлящи в пъти сегашния добивен и производствен потенциал. Има и други технологии, които ще чертаят бъдещето, напр. натриево-йонните батерии, водорода и т.н. А и, ако позволите едно сравнение с автомобилния бизнес, там има хибридни решения. Ние, както и много други производители в сектора експериментираме с хибридни технологии – оловни и литиеви батерии, суперкондензатори и др. Това е не само отговорно, но и като финансист вярвам, че е печеливша стратегия. Другото е спекулация с очакванията на хората и инвеститорите с висока степен на риск.

ПХ: Европа има оловна батерийна индустрия, която към 2025 г. ще има пазарна стойност от близо 10 млрд. евро и Монбат е част именно от нея, с много висок дял на добавена стойност, получена от батерии, произведени в Монтана и Добрич. Потенциалът за иновации е голям, пазарните възможности – още по-големи. Важното е да не забравяме, че устойчивото развитие не е псевдо-религиозна мантра, а баланс от три компонента: „общество“, „околна среда“ и „икономика“. Ако някой от тях пострада за сметка на другите два – тогава няма устойчивост, а обществото плаща за екология, или екологията се разрушава за пари. Нашата цел е да останем устойчиви в смисъла на постижимия баланс – не в някакво неопределено бъдеще, а тук и сега.

Зелената сделка направи така, че ВЕИ стават все по-масови в индустрията и бита и все повече потребители установяват, че имат нужда и от система за съхранение на енергия към инсталациите. Колко добър пазар е това за вас?

ВС: Това е естествено продължение на експертизата ни в решенията за резервирана мощност. Наясно сме с предпочитанията на потребителите – и индустриални, и домакинства – към литиево-йонната технология. Тя има безспорни предимства, но оловно-карбоновите индустриални батерии могат да предложат оптимални решения в определени мащаби и ние имаме изпитани прототипи на такива БССЕ. И в този сектор има много напрегнати очаквания, много нови играчи и подходът ни е да действаме овладяно и с повече реализъм. Да не забравяме, че вече 65 г. сме в бизнеса и сме преживели много технологични промени, именно благодарение на балансирания подход към пазара и моментните му „вкусове“.

Фондът на фондовете планира да насочи значителни средства към общините за енергийна ефективност. Вие сте известни със своя подход в помощ на местните общности, където оперирате. В този смисъл възможно ли сътрудничество с община Монтана за подобен проект, който би изисквал вашите възможности и експертиза?

ПХ: С община Монтана имаме отлично сътрудничество и винаги сме готови да си партнираме, вкл. с технологични решения. В общинската политика не се месим, но аз лично бих се радвал, ако община Монтана се възползва от тези средства. Аз съм роден в Монтана, живея тук и винаги искам да покажем реалния потенциал, който имаме. Ако можем да участваме в подобен проект, то ще е в конкуренция с други производители и доставчици и ще трябва да покажем, че сме по-добри от тях, да ни изберат в открита и честна процедура. В общината има много населени места, в които системите за съхранение, комбинирани с ВЕИ могат да решат много проблеми с остаряла или липсваща електропреносна мрежа. А и какво по-добро от това, в Монтана да работят системи Made in Montana?!

Какви са краткосрочните и средносрочни планове за развитие на компанията и от какво ще зависи изпълнението им? 

ВС: Няма да ни стигне цялото приложение, за да ги изброим и обясним дори накратко. На първо място, новият Регламент на ЕС, за който споменахме по-рано, ще изисква ние значително да намалим потреблението на изкопаеми горива. Тяхната консумация е свързана преди всичко с рециклирането на оловото и оловните сплави. Стремим се да въведем технологии, които свеждат потреблението на природен газ до минимум. STC вече работи много активно в тази насока. Вече внедрихме и в трите рециклиращи завода на Балканите оборудване, което спестява около 40% от общата консумация на газ при рециклирането на съдържащи олово суровини. Стремим се да подобрим технологичните процеси, които се използват в рециклиращата ни дивизия, като някои от проектите, по които работим и които споменах по-горе имат потенциал да променят индустрията – икономически и екологично.В допълнение се стремим към „пълните 100%“ утилизация на масата на негодните батерии – чрез извличане на калай и антимон и чрез разработване на технология за преработката на сепаратора (който сега се третира като опасен отпадък). Плановете ни в стартерната дивизия са свързани с географското разширение клиентския портфейл и частична преориентация към Африка, Близкия Изток и в перспектива Америка. Тази преориентация стартира през 2022 г. чрез придобиването на мажоритарния дял от бизнеса в Тунис. Плановете в индустриалния сегмент са свързани както споменах вече с разработване, производство и внедряване на БССЕ. Работим и по технологични подобрения на батериите за малки индустриални приложения и „оф-роуд“ мобилност, тъй като това е едно от другите направления, в които  се очаква ръст.

ПХ: Трябва да направим бизнеса по-привлекателен за работа. Това е голямо предизвикателство в целия регион на Северозападна България. Хората бягат, не виждат перспективата тук и това е много тъжно. В същото време, много млади хора искат да се върнат и да живеят в Монтана, но очакват да имат адекватни условия.