Как българските антарктици работят на ледения континент – разказ на Дарик кафе
Корпоративни
История за научни изследвания, ентусиазъм и доверие от страна на бизнеса и държавата към стратегическата преценка на учените
19 ноември 2018 Първата група от 27 – та Българска полярна експедиция тръгна към Антарктида на 9 ноември. Тя има нелеката задача да раззими българската база на остров Ливингстън и да я подготви за предстоящия антарктически сезон. Тази година експедицията заминава с амбициозна научна програма от седем проекта, държавна субсидия в размер на 500 000 лв. и сериозна подкрепа от страна на българския бизнес в лицето на икономическа група Монбат.
За втори път Монбат осигурява акумулаторни батерии, издържащи на ниските температури. Батериите позволяват значително да се намаляват разходите за енергия и да се щади природата.
В репортаж по темата на Маргарита Колева по Дарик радио стана ясно, че българските учени ще изследват геологията и минералните ресурси на Антарктида, движението на ледниците, изменението на климата, ще проучват и морската екосистема. Леденият континент в момента се е превърнал в най-голямата научна лаборатория на открито в света. Там учените търсят отговорите на глобалното затопляне, правят се открития, засягащи цялото човечество, според ръководителя на мисията проф. Пимпирев.
„Бяха отсети от 30 проекта само 7. Това са два проекта по биология, които са свързани със изследване на морската екосистема, нашите учени ще изследват това богатство, което има южния океан, в който е бъдещето за изхранване на човечеството, защото там се намира най-голямата маса на ракообразни, които вече изхранват много хора. Нашите биолози ще изследват и микроорганизми, които живеят само там и от тях се извличат ензими, от които се правят нови лекарства. Напоследък даже се правят експерименти с едно много успешно лекарство, което лекува рак.“
Друга част от учените ще изследват геологията и минералните ресурси на този континент, движението на ледниците и изменението на климата. Полярните изследвания са бъдещето на човечеството, които ще разрешат много проблеми и ще дадат отговори как да се справим с много бедствия, които сами си причиняваме със замърсяването.
С дарение от бизнеса в базата ще бъдат построени 4 ветрогенератора с акумулаторни батерии, така ще бъдат намалени разходите за енергия. Ще бъде заменен и дизеловия генератор, като по този начин няма да се замърсява околната среда.
С решението на Монбат отново да предостави акумулаторни батерии, положението за следващите 5-6 години е „спасено”, според учените, заминаващи за Антарктида. Базата има фотоволтаични панели и с новите акумулатори ще бъдат покрити 70-80% от енергийните нужди за едно денонощие. Това е принос не само към научната база, но е свързан с цялата научна програма, която може да се поддържа. Защото когато енергийния проблем е решен, средствата са за чиста наука. Това прави подкрепата от страна на бизнеса безценна.
„За да се осигурят всички тези програми, на първо място е необходимата енергия за каквото и да е. С монтирането на акумулаторните батерии, които получихме като спонсорство преди години, ние сме икономисали средно 40-50% от разхода за гориво за всеки един сезон. Ако това се сметне в тонове отпадъчни, въглероден диоксид, е много. Харчихме по 5-6 тона нафта на година, сега разхода ни е паднал до 2-3 тона.
Слънчевите панели са много лесни – взимаш плочата и я носиш там, има слънце, има ток. Акумулаторът е тежкия елемент в такава една система като буфер. А ние имаме. Испанците също имат едно поле слънчеви панели, но те имат по-малко акумулатори. По другите бази, например белгийската, е направена по съвременните виждания за енерго-независима база. Но тя построена преди около 5-6 години, по съвсем нова технология. А ние сме – ето ги там къщичките, от 90та година, от 88 двата контейнера, другите са 2008-2010 правени.
Но в това отношение сме, бих казал, доста авангардни, с този начин на добив (на енергия). И ветрови генератор има, и слънчеви колектори за топла вода има, тази година ще реализираме и за отопление един. Всички тези неща са досата сериозно погледнати.”, според Йордан Йорданов, мениджър Логистика и член на УС на БАИ.
Производството на Монбат, което ще се инсталира този сезон, е разработено точно за соларни инсталации в такива условия, с висока технология. Като заключение на екипа учени след години експлоатация на предишните акумулатори, въпреки неблагоприятен режим, в който работят, те са функционирали 10 години и то в добро състояние.
На 6 ноември полярниците получиха българския флаг от президента Румен Радев, който ги увери, че имат подкрепа в лицето на президентската институция и това е традиция, основана от президента Желю Желев и следвана от всички президенти на страната ни. Можем само да се гордеем, че българската държава и българските учени са проявили далновидност и стратегическо мислене и днес България има своята база. Има авторитета на държава, която е сред пионерите на проучванията на този толкова важен за човечеството континент, по думите на президента Радев.
https://darikradio.bg/kak-balgarskite-antarktici-rabotat-na-ledenia-kontinent.html