Монбат подкрепя отново стратегическа програма от национално значение

Нова българска научна експедиция отпътува за Антарктида

България изпраща нова експедиция към най-южния континент, който учените наричат „кухнята на климата”. Екипът от учени заминава на три групи – първата на 09 ноември, втората средата на месец декември и третата през януари 2019г. Експедицията е със сериозна научна програма от 7 проекта, държавна субсидия в размер на 500 000 лв. и безценна подкрепа от страна на българския бизнес в лицето на икономическа група Монбат.

Експедицията е ръководена от проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт. Според него изследването на континента не е само национална гордост.

„То е изключително важно за бъдещето. Тази експедиция разгадава тайни, които са важни за цялото човечество”.

Значимостта на мисията се подчерта и от официалното връчване на националния флаг от Президента на Република България Румен Радев на проф. Пимпирев на 06.11.2018. Това показва, че тази национална експедиция изпълнява национална задача и като наука, така и политика. (снимки или видеото от връчването)

В разговор с проф. Пимпирев стана ясно, че през последните години се наблюдава засилен интерес към най-южния континент от държави от целия свят, вкл. екзотични за антарктическата програма като Малайзия, Пакистан, Турция. Чехия също вече е част от арктическите държави, с много модерна база, но 15 години след българската. Антарктика е обявена за научен резерват, в който е установена свобода на научните проучвания и са забранени военната дейност, експлоатацията на залежите и природните ресурси и предявяването на териториални искания. Континентът се управлява спрямо Антарктическия договор от 1961г. и свързаните с него споразумения, който към днешна дата е подписан от 53 страни. България е пълноправен член от 1998г., с което страната ни е сред 29-те държави, които участват във вземането на решения за сегашното и бъдещо управление и развитие на континента.

Макар България да е най-бедно финансираната от всички антарктически държави, българската мисия е равноправна. Като всяка година експедицията има много сериозна научна програма, като проектите са насочени към биологията, особено морските организми, геоложки изследвания, а тази година и един хуманитарен.  Колектив от Факултета по История на СУ „Св. Климент Охридски”  ще проучва историята на българските арктически изследвания, за да се създаде архив. Целта е въз основа на него да се направят помагала за училищата и да се разшири учебния материал, защото се очаква в бъдеще Антарктида да има все по-голямо значение. Научните проекти и животът в българската база могат да са източник не само на знания, но и на бъдеще.

В Базата, която се намира на остров Ливингстън, проблемите са същите, както в което и да е място за живеене – трябва да има топло, вода, ток, канализация, снабдяване, храна, лекарства, медицинско обслужване, логистична помощ за придвижване на учените, на „корабо-стоп“. Най-много разходи отиват за оборудването и функционирането на селището и всяка помощ в тази посока е безценна.

С решението на Монбат отново да предостави акумулаторни батерии, положението за следващите 5-6 години е „спасено”, според учените, заминаващи за Антарктида. Базата има фотоволтаични панели и с новите акумулатори ще бъдат покрити 70-80% от енергийните нужди за едно денонощие. Това е принос не само към научната база, но е свързан с цялата научна програма, която може да се поддържа. Защото когато енергийният проблем е решен, средствата са за чиста наука. Това прави подкрепата от страна на бизнеса безценна.  

„За да се осигурят всички тези програми, на първо място е необходимата енергия за каквото и да е. С монтирането на акумулаторните батерии, които получихме като спонсорство преди години, ние сме икономисали средно 40-50% от разхода за гориво за всеки един сезон. Ако това се сметне в тонове отпадъчни, въглероден диоксид, е много. Харчихме по 5-6 тона нафта на година, сега разхода ни е паднал до 2-3 тона.

Слънчевите панели са много лесни – взимаш плочата и я носиш там, има слънце, има ток.  Акумулаторът е тежкият елемент в такава една система като буфер. А ние имаме. Испанците също имат едно поле слънчеви панели, но те имат по-малко акумулатори. По другите бази, например белгийската, е направена по съвременните виждания за енерго-независима база. Но тя построена преди около 5-6 години, по съвсем нова технология. А ние сме – ето ги там къщичките, от 90та година, от 88 двата контейнера, другите са 2008-2010 правени.

Но в това отношение сме, бих казал, доста авангардни, с този начин на добив (на енергия). И ветрови генератор има, и слънчеви колектори за топла вода има, тази година ще реализираме и за отопление един. Всички тези неща са досата сериозно погледнати.”, според Йордан Йорданов, мениджър Логистика и член на УС на БАИ. 

Производството на Монбат, което ще се инсталира този сезон, е разработено точно за соларни инсталации в такива условия, с висока технология. Като заключение на екипа учени след години експлоатация на предишните акумулатори, въпреки неблагоприятен режим, в който работят, те са функционирали 10 години и то в добро състояние.

Според проф. Пимпирев, за когото това е 27-та експедиция, българското присъствие на Антарктида не е само предмет на национална гордост, а е изключително важно за бъдещето. България се е включила в изследването на един континент, който разгадава тайните за цялото човечество.

Разговорът с Йордан Йорданов можете да чуете тук (линк към подкаста).